Очи затворени...
синьозвезден е ефира,
търкулва се и спира.

Другите звезди,
в будоарите си
още спят,
вечерницата само
от своя звезден кът,
с пулсиращи вибрации
трасира моя път.

Широко очи отворени...
между земята и небето
се улавям,
към вечерницата се отправям.
От далеч е тя искряща,
но от близо колко е блестяща...
няма да Ви кажа,
който иска, нека полети,
но посоката...
не се указва,
от сърцето се тя улавя.