Два ранобудни гълъба,
игриви,
разчистиха с криле
небето от нощта –
загукаха доволни
от свършеното
на прозореца ми още сънен.
И слънцето изплува бавно
над изгревния хоризонт.
Докоснато от светлината на лъчите
всичко затрептя,
изпълни се с живот, запя.
Запях и аз
със гълъбите вдъхновено.