Преднощ.Венера пак дойде.
Нали под знака й съм роден:
нощта будува-рана за мехлем...
Залезна жарава.Нови мечти.

Бих искал да ти се извиня!
Защото мъртвите са в Троя.
Оттогава не всякоя война
помни как ехото повтаря боя.

Елена носи победния си плен.
Но сънува любовта на Парис!
Нима си още влюбена в мен?
Или сънищата ми са вече стари?!

Ще те посрещна и сторя поклон.
Мълчанието ми тихо ще ридае...
Вятърът ще изгуби своя стон,
щом петел ми възвести омаята.