Като малка много обичах зимните ваканции на село при баба и дядо. Гледаш през прозореца навън как трупа преспи сняг,седиш си на топло до печката на дърва и си печеш орехови ядки върху туча.Хубаво ми беше, когато баба омеси содена питка, надупчи я с вилица и я изпече в печката , след това я завие в месал да отлежи, па докато чакаме ми изпее песен или ми разкаже някоя история от едно време. Дядо ми ще донесе наръч дърва, ще седне на софрата, а тя ще го отстоява. Сега не разбираме тази традиция, но тогава бабите ни са показвали уважение към дядовците ни. Най-ярките ми спомени за обич и грижа са от това време. Като ми замирише на топла содена питка, отново съм дете и съм си у дома на село.