на майка и татко!

Старостта от вас полека, лека
взема своя дял!
Бавно и невидимо в косите ви
плете сребро!
И виждам, майко, че татко
изведнъж е остарял,
а живота – тъй е набраздил
високото чело…!
Но запазил е от снимката
младежките черти
и само тя напомня за отминалата
младост!
За оня огън, що и сега в очите
ви гори!
За дните изживяни
в мъка,
трудности
и радост!
А хората – от работа
и грижи остаряват,
и от труда напукват се
и загрубяват длани!
Може би –
затуй тъй рано
косите
побеляват
и остават в Живота –
пътища
неизвървяни …