Не я употребявах. Тъй се случи.
С бездушни хора скитах по света.
Какво забрави и какво научи -
не я попитах. Нейната мечта
е може би различна част от мене.
Тя никога не беше ми проблем.
Дочувах я понякога да стене.
Смеха и чувах недалеч от мен.
Душата ми изгуби се по пътя.
Навярно срещна твоята душа.
Коя от двете леко ще отстъпи
не мисля да залагам. Ще сгреша.
И моята душа без употреба,
останала като в едно дете
към бъдещето странно някак гледа.
Ти може би ще приютиш и двете.
10.1.25