Денят с нощта се сблъсква
на залеза под компетентното око –
арбитър неизменен в краткия им спор.
Гърди в гърди е неизбежният им сблъсък.
Това се случва, когато бистрата река
поглъща всички шумове околовръст,
когато боровете потъмняват
в припадащата сянка от върха.
Оранжевите блясъци се свиват постепенно
в заливащото и забързано безцветие.
В такива мигове
с разтвореното си ветрило вятърът
настойчиво прогонва светлината,
прокарва тайните пътеки на звездите.
И идва винаги след тях дълбока нощ,
в която сънищата ни напразно ще се мъчат
да проектират своите следи.