Едно небе, обаче разносиньо,
едно във София, а друго в планината,
А над Кръстовата гора наситено,
така е нюансиран необята.

Необяснимото прикрива смисъл
и носи сякаш тайнствена идея.
Дали мъдрец и затова е писал?
Какво ли , впрочем, крие се във нея?

Обаче красотата на нюанса го свързвам
с красотата на Всемира.
В боята Божия откривам шанса
да разбера, че нищо не умира.

Небето има връзка със Земята,
в различните места, различно свети.
И както си почивам в тишината,
Така събирам тайните куплети.

11 януари 2025г., София
Росица Копукова