Родила ме е майка ми Олга, все още дете, ненавършила 17 години. С татко ми Милан много са ме обичали, имам предчувствие за щастие за първите 5 години от живота си...Един от първите ми спомени е сънят ми с Исус Христос, цветен и красив, като в приказка беше вълшебно. Имам и някои спомени с баща ми... как седеше на миндера в малката ни стаичка и си налагаше коляното с печен червен лук, а след години питах майка ми и тя потвърди спомена ми. Другият спомен, който също помня ясно, беше как глашатая идваше там на кръстопътя, срещу нашата къща, биеше барабана и се провикваше силно: - Внимание!!! Внимание!!! Важно съобщение!!! Хората излизаха там на тротоара, до портите си и слушаха и научаваха важните новини... Майка ми, ми е разказвала някои случки с баща ми Милан!!! Той е бил добър и весел човек. Когато са правели седянка в нас пускали грамофона с Фунията и танцували... Ако е нямало дама за татко, той е прегръщал един голям стол с облегалка, казваме му "Немски стол" и е танцувал с него. Баща ми е можел да ходи на ръцете си и затова му казвали "Суека". Когато водата отнесла моста, той е преминавал по останалите греди на ръцете си. И двамата с майка ми са обичали да танцуват и хорА да играят. И всяка неделя ходели на сред село, на мегдана. Там Духовата музика свирела, а хората, пременени, танцували и играели хорА. Баща ми хващал майка ми през кръста и с първите звуци на музиката я завъртал в буен танц, а на валс, краката И не опирали земята, все едно е летяла в чудния танц. Единия спомен, който майка ми разказваше за баща ми, много ме зарадва и аз го написах и публикувах в Стихове: - Аз, мама, татко и памукът бял, песен е запял". Отишли сме тримата в полето, след баира, горе на равното е била частната ни царевица, а редовете били много дълги. Аз съм била мъничка, може би около 3 годинки. Облечена съм била в басмена рокличка, а отгоре една бяла престилка с къдри на презрамките. Отзад се е завързвала, а отпред е имала голям джоб Косата ми е на вълни къдрава и горе високо майка ми , ми е изплела една плита и я е вързала горе, където е заплела...На плитката и казвахме "Моц", а на него ми е вързала една бяла панделка!!! Те оставили багажа на края на блока и мен, да седя на една дреха и започнали да копаят царевицата. Докато копаели двата реда натам и после копаели другите два реда насам, като дошли на края на блока, мен ме е нямало при багажа. Те се уплашили и започнали да ме викат и търсят. До блока с царевицата е имало един блок с памук, бял нацъфтял, готов за бране... Търсили ме, но аз съм била мъничка и никъде не ме виждали, но чули гласчето ми, пеело си песничка...Тръгнали натам и ме намерили в блока с памука, брала съм памук и в джобчето на престилката съм го слагала и съм си пяла там и памукът с мен, песен е запял...