Да бъда бяла и добра -
подхожда ми, но нямам още,
онези сребърни крила.

Красива е по своему, тъгата...
Измъчена е! Ала, някак по
човешки, търси светлината.

Не я прикривам с черна свян!
Тя, мъдростта е опитност -
узряла от живот, живян!