РАВНОСМЕТКА

"Вече вървя към края и ще стигна сама."
М. Ангелова

Върви нощта по стръмната пътека,
допиват виното ѝ сребърни звезди.
На хоризонта сини, пухкави кълбета...
Зората, скоро слънцето ще отрази.

Слънчев лъч ще гали пак тревата,
мравка с житно зрънце ще играй!
И в кипналото утро, сред цветята,
росата за пчелите ще е билков чай.

Разбирам всъщност, че не съм сама
след морните ми стъпки - вярно куче,
Тъгата ще ме чака пак във изгрева
на спомените за възторг пречупен.

Съдба ли е? Изминах пътя си без плам.
Раздадох себе си - това постигнах...
И това със сигурност ще бъде, знам -
че пак сама, до края си ще стигна.

Върви нощта по стръмната пътека,
допиват виното ѝ сребърни звезди...
За този мой живот, смъртта не е утеха -
и в пръст да се превърна, ще боли...