Над града ни замръзнал и тих
чист отколешен сняг се изсипа.
Побеляха дървета, коли
и е светло така, както никога.

Отдалече с невинно сърце
се завръщам при своята радост.
И снежинки топя с дъх, с ръце,
мисълта ми се стеле над сградите.

Колко искам поне за момент,
само малко, дори и за проба,
да надникна в света обновен,
в който няма враждебност и злоба.

През града ни притихнал и бял
сякаш леден вълшебник минава.
Той е цял в светлина оцелял,
а за злите спасение няма.

Тук е толкова бяло навред,
че достигам навсякъде с мисъл.
Този сняг, той дори и да спре,
на добро е света ни орисал.