Като неотшумяла болка
сънят в очите дълго гложди,
преди с мехлема си целебен
душата наранена да намаже.
И дойде ли,
от спомени измита паметта,
от грижи съвестта,
пречиства ме изцало,
из основи –
да може сутринта
денят да влезе в мен на чисто.