Животът си е кръговрат необратим,
но жаждата за вечност в мен не гасне,
до мен да бъде всеки мой любим
и да живеем вечно и прекрасно.

Не може, знам. И в другия живот
навярно Бог дарява с благодати,
съвременния свят сега на ход
чудесен е без хора грубовати.

За всички има обич и блага,
хуманност, да, хуманност не достига,
а мен ми се живее в светлина
и пише ми се, книга подир книга.

Изкуството да взема в шепи аз,
и хора надарени да приветствам,
дари ми, Боже, пълноценна власт
над щастието дълго все да шествам.

22 февруари 2025г., София
По Задушница
Росица Копукова