Предметът в същество е празен,
Предметът може да е искан,
Може и да бъде мразен,
Макар да е специален и изискан.

Но ти не си предмет бездушен,
Човек си просто и това е!
И сигурно не си послушен,
Но човекът винаги желае.

И няма как да си предмет,
Щом сърцето още бие,
Може смисълът да е отнет,
Ала душа не бива да се крие.

От устата щом излизат рими,
Още всичко е възможно,
Те лекуват тежките ни рани,
И превръщат в лесно всичко сложно.