Колко много неща искам да ти кажа,
Колко моменти, за които да разкажа,
Да видиш пътя ми и докъде стигнах,
Да се похваля какво постигнах.

Децата колко порастнаха и те,
С красиви лица и добро сърце,
Мъжът се смени, но обича,
Заедно с мен по задачите тича.

Често се сещам за теб и си плача,
Нещо все тежи и мъка си влача,
През телефона искам да те чуя поне,
Щом вече не мога да те прегърна с ръце.

Само в съня си съм истински с теб,
Зная, че идваш, за да гледам напред.
Липсваш ми много и знаеш, че е така!
Бабо, липсва ми твоята нежна ръка!