Досаден, като изтъркана плоча,
продължава да бълва бълвоча
на своите истерични брътвежи
без пориви свежи,
без нови герои -
Плюе словесни порои
от гнус,
от слуз,
и от бяс.
Безумен глас
от омраза
вечно в джаза
на диви хормони,
като автомат... без патрони...

И е чут, и дори, аплодиран,
този череп гримиран,
този демон и звяр,
тази твар
имитираща личност
човешка, с циничност.

Щом такива тълпа аплодира,
питам - Хора,
кой виновен е, че
живеем в свят... без сърце?...

15.03.2024./16.03.2025.