Днес на 7-ми март ме приеха в Болницата. Направиха ми скенер, а после ми биха инжекция и системата... В стаята имаше 3 жени: Красимира, Милена и Пенка, а Рилка и Анна Мария си бяха през деня в къщи и ги докарваха за системите и инжекциите...Красимира беше само на 16 години и ми наблюдаваше системата, като свърши, звънна да ми я изключат... Всичките ми написаха имената си и пожелания в тетрадката ми. Красимира можеше да бае от Уроки, като мен, но с други думи... Говорехме си много неща, а аз им гледах на карти, разказвахме си сънища и разни истории от живота ни... Пенка може да шие на машина и шие някои костюми за децата от Читалището им, за програмите, които изнасят. Показа ми снимки на телефона си на изплетени чорапи, нашарени с всякакви красиви шарки... Те си отидоха на 8-ми март изписаха Красимира и Милена, а на 9-ти изписаха и Пенка и аз останах сам самичка. Когато съм сама ме е страх и в къщи спя като не гася телевизора си, а тук оставих светната лампата и така спах в нощта. В понеделник сутринта Анна Мария дойде с баща си и чакаше да мине визитацията и да И сложат инжекцията... Разговорихме се и казах, че преди години си счупих дясната ръка в китката и бях 3 месеца в гипс. И когато свалиха гипса и видях ръката си, заплаках, тя беше много зле, гипсирана, без да бъде наместена. И тогава за да я спася, започнах да правя дървени лъжици. Рисувах лъжицата с извита дръжка и на нея коте, мече, пиле...После с ножа дялах, с пилата пилех , шкурих с шкурката и оформях и подарих всичките лъжици... И тогава баща И ми показа на телефона много дървени лъжици, бяха за готвене и на тях той е рисувал с молив и после с пирограф е рисувал чудни рисунки... Много ми харесаха и поисках да си купя една лъжица, но той ми каза, че не ги продава. На другия ден, като дойдоха с Анна Мария, той ми каза, че са решили и ми подаде една лъжица, подарък от тях двамата. Толкова се зарадвах и благодаря на Анна Мария и на баща И Емил Георгиев за техния красив подарък!!! И така в приказки и разкази ние обменихме опит и научих много нови неща. На леглото на Красимира дойде едно момиче Елизабет, но с нея много малко разговаряхме и тя си отиде в тях и се видяхме сутринта преди визитацията, на която попитах лекаря, ще ме изпишат ли и той ми каза:- Да!!! И така се прибрах в къщи при децата, внуците и правнука ми Кристофър Диян... Няколко дни бях все още замаяна и не смеех да излизам навън сама. Но днес се чувствах по-добре и самичка отидох до през пътя, после до Ларгото и се прибрах самичка и съм радостна, че успях сама да ходя, без Емилиян да ме води!!!