БУНТ НА КРЪВТА

1.
Вие не знаете, какво е майка да мълчи,
когато баща ви крещи на всички в семейството.
Ей така, връща се от работа
и все намира дребни неща, за да излее гнева си:
За кучето легнало на прага пред стаята му,
за мръсните си обувки, за студената вечеря.
А кучето беше добро, същото, моето ,
което той после галеше мълчаливо, но тайно...
Той не знаеше, че обувките, бяха мръсни,
защото имахме пак режим на водата.
Мама не беше получила поредната заплата,
за да приготви нещо вкусно за вечеря.
Разбирах защо мама мълчеше с тъжни очи...

2.
Вие не знаете, какво е баща да мълчи
когато знае, че всичко един ден се заплаща.
Когато от толкова вини, не те гледа в очите,
а ти си станала майка и гледаш двете страни -
с дете на ръце, приветстваш мълчанието им
в различно време - на мама отпреди
за усилията ѝ да не ме тревожи
и на баща ми след време, разбрал,
че ще си отиде без спомен за моята нежност...
Празни спомени - прах в душата, прах в сърцето
прах на метър под земята. Прах е вече болката
от две мълчания към вечността. Искам да забравя.
Искам да се преродя в песните на дъщеря си.