Тревата е покрита със роса,
която свети диамантено красиво,
и само в дрехите си от коса
танцува под звездите самодива.

Плътта й е гореща и привлича
по кожата си лунния копнеж,
но танцът тя единствено обича
и ласката на вятъра тъй свеж...

Щурците композират всеки ден
и никога не се повтаря нота -
За нея нощем свирят в плен
на ритъма й, ритъм на живота...

Дърветата поляната й пазят
от всеки поглед на човек и звяр.
Те в старата си мъдрост знаят,
че не за смъртните е танцът дар...

Танцува тя, самотна, идеална,
танцува всяка нощ и не се спира,
във плен на самодивската си тайна,
че спре ли танцът... значи тя умира...

31.03.2025.