Нежната плесница на нощта

е свирка на бял локомотив.

Напомняне за гарите –

в които съм бил облечен

пролетно и по пероните

е имало лебеди,

романтична измислица

на душата ми.

Но те са били там

от победа над шума

на всички пътешествия.

Няма часовник срещу мен.

Спрях го,

когато се влюбих

през годината на топлите стъпки

и беше лесно да имаш звезда

от ръцете на жена.

Все повече вярвам,

че няма време,

А картина в която нощувам.

Понякога ме боли от прозореца...