Не можеш да си друг, дори да се опитваш,
как искаш да растеш,това го виждам аз,
но твоята природата граничи с ясна нишка
и дърпа те надолу във всеки труден час.

Отсъства широта и порив на душата,
Всемирът е стеснен и нямаш върхове,
дори да не умееш да литнеш до Луната,
поне да разбереш,че друг ще я прозре

и с нея ще общува красиво под звездите.
Но си несъвместим с такава висина.
Не можеш да си друг. Минаваш над тревите
и в земните си цели оставаш си трева!


1 април 2025г., София
Росица КОПУКОВА