През 80-те г. на миналия век в Голямо Чукундурово преобладаваха комунистите. Те вярваха, че капитализмът се клати и във всеки момент ще падне, понеже това било научно доказано от най-учените източни и западни комунолози.
Комунистическите чукундури единодушно решиха, че е техен върхо-вен дълг да изкопаят гроб на капитализма. Плюха си на ръцете, напра-виха голяма яма и зачакаха смъртта на капитализма, за да го погребат и към тях да потекат потоци от материални блага…
Да, обаче задухаха страшно силни демократични ветрове и бури от Изток и от Запад. Вярата на старите чукундури отиде на вятъра. Част от тях умряха, а децата им се преориентираха според духането на капита-листическите ветрове. По-умните чукундуровци забягнаха в столицата или на Запад…
Останалите жители на Голямо Чукундурово често гледаха към небето, гадаеха по звездите, очакваха божи знаци…
Веднъж те чуха странен глас отгоре:
– Искате ли да сте по-богати?
– Искаме! Искаме! – завикаха чукундуровци.
– Съгласни ли сте да служите на Щатите, на НАТО и на ЕС?
– Съгласни сме!
– А искате ли да ядете западна демократична баница?
– Искаме!...
Тогава се случи нещо невероятно, фантастично. От небето бавно падна огромна баница в тава с диаметър 5-6 метра и с надпис: „Дар от САЩ“.
Смаяните чукундуровци гладно се нахвърлиха върху баницата. Надп-реварваха се кой ще изяде повече, защото е всеизвестно, че храната под-силва тялото, а и главата. Постепенно мозъците на нашите герои се из-пълниха с демократични убеждения, с яростна омраза към всичко кому-нистическо и руско…
Баницата се оказа чудотворна, вълшебна, понеже бе приготвена не с яйца и сирене, а с американски изпражнения и с демократичен опиум, даряващ нов ум…
На следващия ден чукундурите се отрекоха от своите комунистически родители и от миналото си. Започнаха да повръщат, да плюят, да лаят, да съскат срещу комунизма и срещу Русия, обвинявайки ги за всички български и световни беди от древността до днес…

Марин Тачков