РУИНИТЕ НА ТЪГАТА МИ

Къде ме отведе тъгата?
Във двора на дядо и баба!
Защо ми се скърши душата,
пред къщата срутена, стара?

Стоя пред руините жалки,
и болка сковава сърцето,
сълзите ми рукват поройно...
Защо ли се срути небето ми?

Коприва, изсъхнали клони,
трендафил умрял на дувара,
безпомощен крясък на птица,
и скръб по черницата стара.

Мълча - достолепно умират,
родители, спомени, вещи
и само черешата бяла
цъфти -за да радва нас, грешните.