Не ми трябват мъже,
аз съм мъжко момиче.
Във живота съм свикнала
все самичка да тичам.
И да правя ремонти,
шкафове да сглобявам,
да си цепя дървата,
кранчета да поправям...
И торбите големи
все самичка си нося,
и колата поддържам,
чужда помощ не прося.
Цял живот се разправям
с разни "мъжки" задачи.
Вечно смело посрещам
спънки и неудачи.
Но не мрънкам, не хленча,
а колана си стягам
и кръста си житейски
на гърба си поставям.
Не ми трябват мъже.
Аз съм мъжко момиче!
Но от толкоз доказване
скоро май ще издишам.