Самотата е мрак.
Мълком крачи сърце наранено…
А светът съвсем пощурял
с весел смях преминава край него,
шумоли в своя празник в светлина озарен.
Нищо друго не чува, не вижда.
Чужд за болка и мъка
се върти този свят без да спира,
и припява, лудува, танцува.
И се щурат, напред, и назад,
завладени от щастие хора.
В суетата на празника шумен
кой ще види туптящата болка?