СРЕЩА В РАЯ


С краче едно в подскоци бавни
в градина лятна - разноцветен пай,
скакалец ме навести по пладне,
в син дъждец от незабравки - Рай!

Поканих го и той дойде в ръката,
облиза я, а после приземи с извивка
едното си краче, в коронка златна
на цветето ми - къдрава копривка.

Привлечено навярно от цветята,
събрали слънце във листенца летни,
стоеше, гледаше ме с резедата
в неземни лупички, с очи - планети!

Какво е преживяло в пътя си насреща,
какво ми сподели, ще си остане тайна.
За мен е важно, че душата ми човешка
насекомо приюти...То спомен ми остави!