uFeel.me
РУСА, ГОЛА И БЕЗЗАЩИТНА (УВОД И ПЪРВА ЧАСТ/+18)
Автор: mislitelqt,  12 април 2025 г. в 18:57 ч.
прочити: 7
Видът на голата, русокоса жена, изкочила сякаш от нищото, почти успя да го изненада. Само секунда по-късно вече бе ударил спирачката и още преди колата да спре, отваряше вратата.
- Помогнете ми, о, Боже. Приятеля ми, той... мъртъв е... Мъртъв е, мъртъв е - в гласът отекваха истерични нотки, а покритите и с кръв ръце нервно се тресяха. Явно само адреналина пречеше на това, да се срине напълно физически и психически...
- Какво е станало, госпожо? - тонът му имаше оттенък на загриженост и съчувствие​, а в същото време очите му скришом разучаваха мрачната гора от двете страни на планинския път.
- Той е там, там е - треперещата и червена ръка се хвана за неговата - Моля ви, господине, може би е още жив... Правихме любов, когато дървото падна върху него. Господи, Майкъл пое удара, а аз едва изпълзях изпод него, а клонът, клонът, изкочи през гърдите му и опря в моето гърло... О, Боже - и в този момент тя почти рухна върху него, но в същото време ръката и го теглеше към лявата страна на пътя.
Той въздъхна и си помисли: "Много лош късмет си извадила, бейби... А знаеш ли, че нещастието никога не идва само..."
Подобно на две сянки двамата сякаш се стопиха в мрака на гората, а той отново я огледа - Горката, колко беззащитна изглеждаше в русата си голота..
Тогава тя с писък се откъсна от него, изтича около двадесетина метра и рухна пред нещо, което имаше вид на надгробна могила.
Разбирайки, че това е епицентъра на събитията, мъжът с умерена крачка се насочи натам. Мина покрай голото и тяло, и любопитно клекна до сгромолясалото се дърво. Нещо белееше под него, но мигновено инстинкта му подсказа, че има нещо гнило...
И в този момент осъзна, че същото се отнасяше и за голата, русокоса красавица. Просто липсваше дълбокият и вдъхновяващ аромат на кръв...
Хищникът в него се задейства, но още преди ​бръснача да погали гърлото му, осъзна че вече е много късно...
В миговете живот, които му оставяха, той наблюдаваше сякаш отстрани, как същото острие в странна пародия на игра, се разхождаше по скъпите му дрехи, оставяйки червени дири след себе си.
Мисълта с която се сбогува с този свят бе пълна с ирония:
" Познах за лошият късмет, но сбърках леко адреса..."
Голата жена, в която вече нямаше и следа от беззащитност, продължи ритуала си, усъвършенстван от годините опит... Тази скулптура, над която в момента работеше, щеше да бъде поредната крачка към така желания от нея шедьовър...
*****
Телефонът до главата и звънеше с тревожен и дразнещ звук. Петнадесет минути след проведения разговор, вече се качваше на полицайката кола и отиваше към поредното местопрестъпление. Мълчанието на ченгето до нея само по себе си, казваше всичко...
Когато два часа по-късно беше на мястото, ятото журналисти вече щракаше с камерите си, и задъхано искаше информация. Където има труп, винаги се появяваха и лешоядите...
Очите и ги огледаха с ледени презрение, игнорира всичките въпроси и прескачайки лентата, се насочи към местопрестъплението.
Мъртвият мъж представляваше нещо като снимка от ада - Корема зееше разпорен, а одраното лице, заемаше мястото, където доскоро бе туптяло неговото сърце...
- Гнусна работа - изплю се злобно един от специалистите по терен - Не ни стига, че вчера Брадвата е отвлякъл нова жертва, а и Змията да вземе да ни стовари това... Шибан късмет, имаме си двама серийни убийци, и то, мъж и жена... Дали не са и семейство, все пак?
Тази версия отдавна се въртеше не само в полицейските глави, но и от всички жадни за кръв и сензации медии.
Тя го погледна, сви раменете си, и влезе в ролята си на съдебен медик​. Работа, за която мнозина твърдяха, че не е за жени, но дори и те, когато се срешнеха с професионализма и, се съгласяваха, че всяко правило си има изключения.
Няколко часа по-късно, приключвайки със задълженията си, тя си помисли има ли смисъл да присъства, при рутинното преглеждане на колата... Въздъхвайки, все пак прецени, че може би нямаше да е лошо да го направи.
Стандартната процедура изведнъж обаче​ бе разрушена от изненадан вик, когато един от полицаите​ отвори заключения багажник...
Минути след това, пишейки едва първата цигара за деня, тя тихо промълви:
- Е, ако са били семейство, явно са имали семеен скандал - в същото време пред очите и отново се появи образът на голото тяло от багажника, притиснало в ръцете си една оцъклена от изумление глава, както и брадвата, която акуратно лежеше до тях...
Ръката и неволно се заигра с русата и коса. Точно в този миг съгледа червеното петно от боя, на лакътя. Неволна гримаса на неудоволствие премина през красивото и лице.
Започваше да става небрежна, а това което знаеше на сто процента бе, че точно отпускането и прекалената самоувереност, често бяха причините за залавянето​ на мнозина мислещи се за недосегаеми...
А тя едва сега започваше - Имаше много да се усъвършенства, докато извае идеалната статуя...
*****

1. Брояч на трупове

- И така - детективът от отдел Убийства огледа екипа си - случаят с Брадвата върви към финала си, въпреки че той се оказа с неочакван сценарий. Сглобихме почти целия пъзел. Всъщност, току що получихме последните детайли от Канада, където, както вече знаем, Матю Доусън Подолски, с прозвището, Брадвата, е живял допреди 8 години. Ще синтезирам данните дотук. Оказа се, че профилът ни, както знаем, е бил доста точен. Възрастта, расата, дори и физическите параметри, отговарят. Дори предположението, че чрез жертвите си той всъщност наказва, или майка си, или бивша любов, бяха верни. В случая, майката - с ръст 157 см, дълга черна коса и възраст 22 години, тя отговаря напълно на всичките убити жени. Историята е тривиална, забременява на 17, ражда, а след 5 години просто се изпарява. Учудващото е, че по всички параметри, които са ни известни, е била перфектния родител. Бащата, неизвестен. За съжаление момчето е отгледано впоследствие от родителите й, набожни фанатици, които със сигурност, са повлияли за изграждането на бъдещето чудовище... Според Социалните служби в Квебек, неведнъж съседи са подавали сигнали за домашно насилие над детето, правени са и 3 проверки на място, установено е, че такова е имало, и... дотам... И ето го резултата след години...
Тук замалко детектив Шелдън замълча и отвори тефтера пред себе си. Навикът му, дори и в дигиталната ера да си води записки по старомодния начин, този път не усмихна никого...
- Получиха се и отговорите на последните ни въпроси (засега) към канадските колеги. Общо 3 случая на убийства са с профила на нашия убиец. Едното от тях фактически се различава доста, но е първото регистрирано, а всички знаем, че в самото си начало дори и серийните убийци търсят себе си. После, с годините, стават все по-добри и, за съжаление, трудни за улавяне... Жертвата, в този случай, е мъж, тялото му е открито в горски масив, като буквално е било накълцано с брадвата, с която после са убити и другите 2 жертви (жени), а вече е установено официално, и жертвите на наша територия. Общо 9, за които знае обществото и другите 3, с които в момента се занимават патолозите. Все още не знаем тяхната самоличност, но, предполагам, както и вие, със сигурност, че накрая ще са сред петте изчезнали в този период жени, които отговарят на предпочитанията му.
Очите на детектива обходиха колегите му, екипът, събран лично от него, като отговор на първия кошмар в града им преди 5 години, когато на базата на четири еднотипни трупа, на всички вече бе ясно, че си имат свой собствен американски кошмар... тогава още не знаеха, че ги очаква и още един...
- Общо 15 трупа... за толкова знаем поне на този етап... Вероятността да има и още, не трябва обаче да я изключваме! Да, убиваше местни момичета, но както знаем, едната от жените е приходяща, а е факт, че още не ни е известно нито името й, нито изобщо нещо за нея!... И от 2 години е така... И ако не беше невероятният факт пътят му да пресече този на Змията, кой знае още колко щеше да навърти броячът на трупове - казвайки това погледът му неволно се отклони, към другото, все още актуално табло, което, за разлика от първото, беше заето само с мъжки снимки.
7 броя... засяга...

06.04.2025.
___
Следва продължение.
_____

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2025 uFeel.me