“Светът е толкова огромен
и многолик, за да се нуждае
от нещо друго освен тълкуване.”
Ана Бландиана

* * *
Можеш да забравиш.
Всичко.
Усилието няма да е нищо друго.
освен мълчание със друго име.
Нелепост, а понякога възторг
е този наранен живот –
картина в мислите,
мечта в аборт.
А може би и още нещо...

Съзнанието, че живееш е неуловимо,
непредвидимо, като молитвите на всеки
носещ във сърцето си Очакване.
Колко странно, колко жалко,
че името ти може да е мъка,
страст забравена от дума болна,
победа над безумното ти постоянство.
От ъгъла на своя поглед
само болките си осъзнаваш,
а те са наранените падения
останали във миналото ти без спомен.
На листа бял ги претворяваш
от треската на жизнената правда,
която е сама за себе си реалност
и няма постоянно местожителство.