МОНОЛОГ НА ИКАР

Ако се случи
да съм виновен за нещо,
за изповед себеподобни не искам.
Птици ще търся -
на тях да изповядам
своята Безнадеждност.
От тях прошка ще искам –
за дързостта си...
Ако умра,
не ме давайте на червеите,
не отваряйте рана в земната твърд.
Пръстта не е виновна, че съм живял....
На птичите човки тялото ми оставете –
след време
в птица да ме търсите.