2. Игра с трупове - 1 част

Сюзан Оливия Марш никога не изпитваше досада от работата си. Все пак целият й съзнателен живот беше една мисия, която накрая я бе довела тук...
Да служи на Старата дама с косата бе нейна сбъдната мечта и път за самоусъвършенстването, което й бе нужно за осъществяването на голямата й мечта. За нея нямаше рутинна работа - дори и в бедни откъм съдържание дни, като току що приключилия.
Днешните 2 аутопсии бяха елементарни откъм предизвикателства, но това не я притесняваше. Едно стандартно самоубийство на достигнала дъното наркоманка и прегазено от камион дете. Вторият случай поне технически й беше по-интересен - все пак във всяко смазано тяло тя виждаше поредният шедьовър на Смъртта, която си играеше с човешките тела, както тя едно време, с тези на животинките, които имаше късмет да хване и тайно пренесе на тавана на семейната къща, в която изкара детството си - Бледо подобие на усмивка изкриви красивото й лице, като следа от бръснач.
В същото време отпечатъкът на смъртта бавно се процеждаше от кожата й, отмит от горещата вода и балсамът за тяло, поемайки по дългия си път, започващ от нея, минаващ през сифона, а после продължаващ из вените на канализацията...
Еротиката на това усещане накара кожата й да настръхне от желание.

3. Игра с трупове - 2 част

- Да се върнем отново към обект номер 4 - гласът на детектив Шелдън прозвуча изненадващо силно в малкото помещение на кабинета му - при него символиката на омраза и презрение към мъжете са най-ярко изразени, поне за нас, в това няма съмнение - тук той замълча за момент, спомняйки си за пореден път кошмарната гледка. Все пак, колко ли хора бяха виждали палуодран мъжки труп, на когото в устните от сваленото безупречно лице, се намираше собственият му член. Е, поне последният си беше на мястото...
- Както знаем, тялото на Тимоти Уилсон бе открито преди 16 месеца от група хлапета, в Южния парк, близо до статуята на Вашингтон, а това дали е случайно? И въобще на случаен принцип ли са местопрестъпленията, или не? И защо труповете винаги са обработени по различен начин, но методът на свалянето на лицата винаги е еднакъв, въпреки че никога не ги поставя на едно и също място? Ако намерим тези отговори, ще сме с няколко стъпки по-близо до това, да хванем субекта...
И отново мълчанието се настани в помещението, докато детектив Шелдън си припомняше това, което, знаеше, никога няма да забрави.
Мат Болт - причина за смъртта, силен удар по тила, в последствие, потрошен изцяло с над 100 вторични такива, но само в областта на тялото - разположен в невъзможна анатомична поза за жив човек, с лице, акуратно сгънато в торба за отпадъци, сложена в лявата ръка, която бе усукана 2 пъти около врата му...
Хенри Грегари Томсън - убит от проникването на дълъг и остър предмет в основата на черепа отзад. Бижутерски точен. С изкълчени впоследствие стави, отново положен в гротеска поза - като подобие на Буда. Лицето му бе натъпкано в оголените зъби, които, като връх на иронията, бяха импланти, оформени в подобие на вампирски. Оказа се луд фен на тези нощни твари, а такива, като него, правеха и далеч по-луди неща...
Дейвид Лидсън - отново убит с хирургическа точност, но този път, острието бе пронизало право сърцето. Според данните, много дълъг и остър нож, тип кама. Лицето му бе прикрепено към задната част на главата - този път, без допълнителни разкрасявания. Мястото, отново горски участък, бе често използвано, като гнездо за срещи извън закона и семейното ложе, затова следователите бяха стигнали до извода, че нещо бе попречило на убийцата да се развихри...
Тимоти Уилсън - човекът, захапал, метафорично, собствения си полов орган. Умрял впоследствие кръвозагуба след безупречено срязване на бедрената артерия на левия крак - и разположен впоследствие в абсурдна молитвена поза, с поглед (или поне така щеше да бъде, ако бе жив) насочен към скута, където, бе ясно, какво гледаше...
Хенри Смит - смъртоносното нараняване бе в областта на лявото око. Отново с дълъг и остър предмет, с формата и, евентуално, размерите, на шиш за лед. Всъщност, почти сигурно бе, че точна с такъв бе нанесен фаталният удар. Отново, безукорно изпълнение! Лицето му беше използвано в случая, като килимче, на което бе разположил голия си задник - или, тъй като се бе изпуснал докато е бил зает да умира, може би бе просто удобен заместител на тоалетната хартия...
Разположен и той в седнала поза, подпрян на изкорубен дънер, чийто единствен клон за удобство и на двамата, излизаше през акуратно изрязан по размер отвор в областта на гърлото, като влизаше, съответно, през също така идеален отвор от задната страна. И така изпълняваше и допълнителната си функция, да придържа тялото...
Ким Чан Паркър - оказал се мъртъв (почти обаче) след жесток удар в областта на врата, отново с тежък предмет, при което последвало счупване, оказало се недостатъчно за убийство, но напълно достатъчно за да причини пълна парализа на тялото... Кучит син бе усещал всяка манипулация на Змията, преди, милостиво, тя да го убие окончателно, слад дългата манипулация на изрязването на, сякаш, произволни ивици месо, от тялото му. Смърт отново от кръвозагуба, и всъщност, много далеч от хуманната такава. Лицето му, навито подобно на руло, бе вместено с много старание в задника му, което фактически се явявяше, като нещо наподобяващо градация, свързано с предходния труп...
7. Брадвата...
Мислите му с мъка се откъснаха от вихъра на черепи без лица, и лица, без черепи и отново се насочиха към една негова друга мисъл, явила му се след четвъртото убийство, и преследваща го оттогава с постоянството на кошмар:
Всичко това приличаше на куклите на много зло момиченце... след чаеното й парти...

07.04.2025.
___
Следва продължение.
_____