Зора. Рисува с пръсти слънчо във небето
по облачета златни чудеса.
Дъхът на вятърко събужда из полета
магията наречена цветя.

Дърветата подготвени за бал
в одеждите на пролетен цъфтеж,
събуждат спомени в окото на видял
какво ли не, самотен таралеж.

И в този миг кръвта му закипява
тъй, както младо вино, от една идея -
Любовно чувство цял го завладява
и тръгва търсещ своята бодлива фея...

И птичките, от същото обзети,
преливат страстите си в сладкопойни трели -
Дори жабоците са станали поети
и стихоквакат към любовните си цели...

Отвсякъде, отвред, живот се ражда -
Дошла е пролетта... и тя е зов!...
Природата в начало ново се възражда
и Всичко е Наистина Любов!...

31.03.2025.