Утринното Слънце е магия. Разпръсква светлина и нежност. И вкусът на кафето е някак нежен. Струйката дим с особената си копринена феерия кара сърцето ми да олеква. А душата ми, душата ми – и тя се е разнежила, сякаш след дълго отсъствие се е завърнала у дома. И съм, съм намерил себе си. Очите ми, опиянени се радват на неотразимата красота навън. Не тези ми очи, които гледат, а тези, които виждат.