Ще продължим да разглеждаме някои от правилата, според които функционира световната история. Първо ще припомним какви астрологически аспекти има в западния хороскоп и какво е орбис. Ще напомним и структурата на китайския хороскоп. После ще дадем нови примери за историческа повторяемост, свързана с китайския хороскоп. След това ще направим паралели между американските президенти Теодор Рузвелт, Джон Кенеди, Роналд Рейгън, Джо Байдън и Доналд Тръмп, а накрая ще обсъдим имената на важни географски обекти, имащи пряко отношение към войната в Украйна.

Западна и китайска астрология

Ако разгледаме астрална тема, тогава в случай, че две планети заемат една и съща позиция, се казва, че те са в съвпад. Това означава, че ъгловото разстояние между тях е 0°. Ще обсъждаме аспектите между две дати, без да вземаме предвид разликата в годините. Това означава, че ще се вземе предвид ъгловото разстояние между две различни позиции на Слънцето. Тъй като една година има 365 дни, един ден е приблизително равен на 1°. Когато ъгълът между планетите или позициите на Слънцето е 180°, 120°, 90° или 60°, те образуват съответно опозиция, тригон, квадратура или секстил. Съвпадите, тригоните и секстилите се считат за хармонични аспекти (в които планетите взаимно стимулират положителните си енергии), докато опозициите и квадратурите се считат за нехармонични. Орбис е допустимото отклонение от абсолютно точното ъглово разстояние. За съвпади и опозиции орбисът е 10° (някои астролози допускат 12° за Слънцето и Луната), за тригоните и квадратурите орбисът не надвишава 7°, а за секстилите – 3°.
Китайският хороскоп се определя от дванадесет свещени животни (Плъх, Бивол, Тигър, Котка или Заек, Дракон, Змия, Кон, Коза, Маймуна, Петел, Куче и Свиня или Глиган) и пет природни елемента (Метал, Вода, Дърво, Огън и Земя). Китайската Нова година се празнува на новолуние, под знака на Водолея. Годината се състои от 12 или 13 лунни месеца. Годините на Метала, Водата, Дървото, Огъня и Земята завършват съответно на 0 или 1, 2 или 3, 4 или 5, 6 или 7 и 8 или 9. Всяка комбинация животно-елемент се повтаря за първи път след 60 години.

Примери за повторяемост на събития в съответствие с китайския хороскоп

В книгите [1] - [12] и в предишната част на тази статия са дадени примери за двойки аналогични събития, интервалът между които е кратен на 60 години, т.е. на периода на китайския хороскоп. Например между Първата обсада на Виена през 1529 г. и Адрианополския договор през 1829 г., когато Гърция получава независимост, са изминали точно пет периода от този хороскоп. И в двата случая става дума за военните провали на Османската империя срещу християнския свят. Подобен пример може да бъде даден, като разгледаме Втората обсада на Виена през 1683 г. и дефинирането на границите на Турция (наследник на Османската империя) на Лозанската конференция от 1923 г. = 1683 + 4 х 60 г.
В някои случаи китайският хороскоп измерва продължителността на историческите периоди. Например Мексико е завладяно от испанците на Кортес през 1521 г. и става независимо от Испания през 1821 г. = 1521 + 5 x 60. Ако разгледаме полупериода от 30 години, можем да намерим много примери за двойки събития, които съчетават аналогия с контраст, интервалът между които е нечетно кратно на този полупериод. Например през 1775 г. Русия потушава въстанието на Емелян Пугачов, т.е. печели победа над вътрешен враг, а на 2 декември 1805 г. = 1775 + 30 битката при Аустерлиц е загубена срещу външния враг Наполеон Бонапарт. След битката Третата антифренска коалиция на европейските сили се разпада.
Трябва да се отбележи, че Пугачов е екзекутиран на 21 януари 1775 г., а точно 149 години по-късно умира Ленин. И че инициалите Е. П. принадлежат и на Евгений Пригожин, който също се разбунтува (в контекста на военните действия в Украйна). Пригожин почина на 23 август 2023 г., а Украйна празнува Деня на независимостта на 24 август. Бунтът му започна на 23 юни 2023 г., в секстил с 23 и 24 август и в тригон с 24 февруари 2022 г., когато започна спецоперацията на Путин. Пригожин беше роден на 1 юни 1961 г., която дата образува много точна опозиция с 2 декември 1805 г.
И тъй като говорим за имената на онези изключителни личности, които са вдигали оръжие срещу централната власт на Русия, ще споменем присъствието на двама Ивановци (Болотников (?-1608) и Мазепа (1644-1709)) и двама Степановци (Разин (?-1671) и Бандера (1909-1959)), всеки втори измежду които е бил от Украйна. Освен това бащиното име на Мазепа е Степанович.
Отсега нататък ще се ограничим със случаи, когато интервалът между двете аналогични събития е много дълъг. Такива примери са битката при Чудското езеро (за естонците – Пейпус) през 1242 г. и битката при Бородино на 7 септември 1812 г. = 1242 + 19 x 30. И в двата случая руснаците се бият срещу западни нашественици, срещу силите на Ливонския орден и епископа на Дерпт през 1242 г. и срещу армията на Наполеон Бонапарт през 1812 г. И в двата случая руският владетел се казва Александър – Александър Невски и Александър I. И в двете ситуации паралелно с основния конфликт има конфликти с мюсюлмански съседи – през 13 век Златната орда на хан Бату опустошава руските княжества, а през 1812 г., малко преди френското нашествие, Кутузов сключва Букурещкия мирен договор с Турция; Гюлистанският мирен договор с Персия е подписан през 1813 г. Контрастът между битките от 1242 г. и 1812 г. е в това, че през 1242 г. битката завършва с победа за руснаците, докато през 1812 г. руската армия трябва да напусне бойното поле.
Нека също да отбележим, че датите на битката при Бородино и битката при Куликово на 8 септември 1380 г. образуват съвпад. И че Гюлистанският договор е сключен 90 = 3 х 30 години след края на победоносната война от 1722-1723 г. на Петър I срещу Персия, в резултат на която тя губи територии в Кавказ и край Каспийско море. Приликата между събитията от 1723 и 1813 г. се крие в придобиването на персийски територии от Русия. Контрастът е в това, че през 18 век Русия връща част от новите територии на Персия 9 години след кампанията на Петър Велики, а останалите завоевания – 12 години по-късно. Придобитите през 1813 г. територии остават за Русия. Персия се опитва да си ги върне, но губи войната от 1826-1828 г. и окончателно загубва позициите си в Кавказ след подписването на Туркманчайския мирен договор от 1828 г. Да обърнем внимание, че през водните години (завършващи на 2 или 3) настъпват важни териториални промени, свързани с острови, полуострови и достъп до морето като цяло. Например Кримското ханство е анексирано от Русия през 1783 г., 60 години след временните териториални придобивки от 1723 г.
Трябва да се отбележи, че в резултат на Букурещкия договор от 1812 г. Русия не само разширява достъпа си до Черно море, но също така получава възможността да контролира корабоплаването в района на делтата на Дунав. И че в резултат на неуспешната Ливонска война (1558-1583), завършила с Ям-Заполското (1582) и Плюското примирие (1583), достъпът на Русия до Балтийско море се стеснява.
В руската история може да се отбележи, че има интервал от 300 = 5 х 60 години между Деулинското примирие от 1618 г., което слага край на Руско-полската война от 1609-1618 г. и в по-широк смисъл на Смутното време, и Бресткия (или Брест-Литовския) договор от 1918 г. След Деулинското примирие руското царство губи Смоленск и Северщина в полза на Полско-Литовската общност Речпосполита и излаза си на Балтийско море в полза на Швеция. Брест-Литовският мирен договор предвижда създаването на няколко държави на територията на Руската империя, която по този начин губи в частност балтийските държави, Финландия и Украйна. И в двата случая Русия губи територия след неуспешна война срещу западните си съседи. Причината за провала е разклатената държавност в резултат на Смутното време (1605-1613) и Първата руска революция (1905-1907), Февруарската революция (1917) и Октомврийския преврат на болшевиките (1917). Годините 1618 и 1918 са били години на Земния Кон; сходството на събитията от тези години се подчертава от повторението на името Михаил като име на владетеля на Русия - Михаил Федорович Романов и Михаил Александрович Романов, въпреки че последният абдикира почти веднага след възкачването си на престола. Нека да отбележим и интервала от 300 години между началото на периодите на дестабилизация на държавата (1605 и 1905 г.). В годините на елемента Земя (завършващи на 8 или 9) често са били решавани проблеми, свързани със земята (като колективизацията от 1929 г.) и територията (като Версайският договор от 1919 г.).
Две от Руско-турските войни се водят през 1787-1791 г. и 1877-1878 г. Интервалът от време между началата им е 3 х 30 години. Аналогията между тях е очевидна, така че нека се съсредоточим върху контрастите. В първия случай Австрия е съюзник на Русия срещу Османската империя. А във втория, на Берлинския конгрес, който се е състоял след войната, Австро-Унгария заедно с Великобритания активно се е намесвала с цел да не допусне на Балканите да се появи голяма българска държава. В резултат на това се създава Българско княжество на територията на днешна Северна България и Софийска област (васал на Османската империя) и автономна област Източна Румелия в рамките на днешна Южна България.
През 1791 г. адмирал Ушаков разбива турския флот при нос Калиакра; това е една от най-значимите битки на войната. А през 1877-1878 г. няма военни действия в Черно море. Яшкият мирен договор от 1791 г. предава Крим и Очаков на Руската империя, а също така премества границата между двете империи до Днестър, т.е. териториалните промени засягат изключително самата Русия. През 1878 г. Берлинският конгрес признава независимостта на Сърбия, Черна гора и Румъния, а Австро-Унгария получава правото да окупира Босна и Херцеговина. Русия получава Карс, Ардахан и Батуми и й се връща Южна Бесарабия. Териториалните промени засягат предимно други държави, а не Русия.
Сравнение може да се направи въз основа на контраста между годините 1791 и 1941 = 1791 + 5 x 30. В първия случай войната за Русия приключва, а във втория тя започва (Великата отечествена война на Съветския съюз). През 1791 г. се провеждат победоносни военни действия по море, а в началния период на войната от 1941-1945 г. Германия успява да превземе Крим и да нанесе големи щети на съветския Черноморски флот. Трябва също да се отбележи, че краят на войната от 1787-1791 г. е настъпил 120 години след края на въстанието на Степан (Стенка) Разин и неговата публична екзекуция през юни 1671 г. Въпреки че Разин е бил вътрешен, а не външен враг, неговото въстание е било истинска селска война.
Има 120-годишен интервал между началото на въстанието на Богдан Хмелницки от 1648-1657 г., след което Левобрежна Украйна с Киев попада под контрола на Русия, и въстанието на хайдамаците (Колиевщина) от 1768 г. в Деснобрежна Украйна, което е сериозен опит на украинските казаци да постигнат независимост от Полско-Литовската общност. И в двата случая еврейското население на Украйна страда много.
В предишните части на тази статия бяха отбелязани аналогии и контрасти между Отечествената война от 1812-1813 г. и войната с Украйна, започнала през 2022 = 1812 + 7 х 30. Нека добавим към тях това, че и двете войни са свързани с икономически санкции. През 1812 г. Наполеон Бонапарт атакува Русия отчасти защото тя не спазва континенталната блокада, наложена от Франция на Великобритания, а след избухването на войната през 2022 г. западните страни, предимно Съединените щати, наложиха редица икономически санкции на Русия и на страните, които поддържат търговски отношения с нея.

Теодор Рузвелт, Джон Кенеди, Роналд Рейгън, Джо Байдън и Доналд Тръмп

В третата част на тази статия споменахме, че някои от събитията от времето на Байдън наподобяват събития, станали по времето на Кенеди 60 години по-рано (те бяха първият и вторият католически президент, най-младият и най-възрастният президент, имаше обвинения срещу тях за евентуални измами на президентските избори през 1960 и 2020 г. и т.н.). И двамата бяха демократи. Повторенията при управлението на Тръмп на събития, случили се по времето на Теодор Рузвелт, се получават 120 години по-късно, т.е. отново в съответствие с китайския хороскоп, а и двамата са републиканци. Съществува и астрологичен контраст между двойките Кенеди-Байдън (Близнаци-Скорпион) и Рузвелт-Тръмп (Скорпион-Близнаци).
Ето и някои други наблюдения за Байдън и Тръмп. Тръмп беше вторият президент след Гроувър Кливланд, който да изкара два непоследователни мандата. При него се случи и втората инаугурация, след тази на Рейгън, 40 години преди това, която беше извършена в Капитолия, поради лютия студ. Между другото, общото между тях не е само това, че и двамата са републиканци, и не само сходството на имената им Роналд и Доналд. И двамата са получили огнестрелни рани, съответно през 1981 и 2024 г., Рейгън като президент – в белия дроб, а Тръмп като кандидат за президент – в ухото. По време на изборите през 2020 г. Байдън беше на близо 78 години (роден е на 20 ноември 1942 г.) и стана най-възрастният новоизбран президент. А Тръмп беше на 78 години и няколко месеца през 2024 г. – роден е на 14 юни 1946 г. През 1980 г. най-възрастният избран президент беше Рейгън, той беше тогава на 69 години.
И ако споменем отново Теодор Рузвелт, който подобно на Тръмп е получил огнестрелно ранение, докато не е бил президент, тогава втората обща точка между него и Тръмп се нарича „Панамски канал“. Инициативата за създаването му принадлежи на Рузвелт, а Тръмп заплаши да го отнеме от Панама, за да не попадне каналът под икономическото влияние на Китай. В чест на Рузвелт бил съчинен следният палиндром: „A man, a plan, a canal : Panama.“ („Човек, план, канал: Панама.“) И между другото, Рузвелт и Тръмп са били ранени при подобни обстоятелства – те щели да произнесат реч от подиума. След като Рузвелт бил ранен, той произнесъл речта си, а Тръмп, докато охранителите му го отвеждаха от подиума, вдигна юмрук във въздуха.
През 2025 г. Доналд Тръмп започна да изпълнява обещанието си да сложи край на руско-украинския въоръжен конфликт. Това се случи 120 = 2 x 60 години след подписването на Портсмутския договор през септември 1905 г., с който приключва Руско-японската война от 1904-1905 г. Това е още едно събитие, станало по време на президентството на Тръмп, което напомня за събитие, случило се по времето на Теодор Рузвелт. Защото Портсмутският договор е подписан до голяма степен по инициатива на Рузвелт. За това той е бил удостоен с Нобелова награда за мир през 1906 г. Споразумението е сключено след неуспешни преговори в Париж. Това пък напомня за желанието на френския президент Макрон на всяка цена да попречи на Русия да спечели конфликта с Украйна. Рузвелт е проявявал разбиране към проблемите на Русия и е искал да запази силата ѝ в Далечния изток като противовес на Япония. И не случайно след сключването на договора в Япония започват вълнения и са дадени жертви – японският народ е бил недоволен от резултатите от кървавата война. Тръмп се стреми да сложи край на настоящата война, докато Франция и Великобритания се опитват да я удължат. Президентът Макрон неведнъж е заявявал, че Русия трябва да се върне към границите си от 1991 г.
Паралелите между Руско-японската война и настоящия военен конфликт могат да бъдат продължени. Свързващото звено е Никита Хрушчов, чието собствено име започва със същите три букви като имената на Николай I и Николай II. Николай I губи Кримската война, а Никита Хрушчов дава Крим и Севастопол на Украйна на 19 февруари 1954 г. Николай II губи войната от 1904-1905 г. и Русия прехвърля правата за наем на Порт Артур на Япония. На 14 август 1945 г. СССР и Китай подписват споразумение за използване на Порт Артур като съвместна военноморска база за период от 30 години. Никита Хрушчов връща Порт Артур на Китай (т.е. слага край на съветското военно присъствие) на 12 октомври 1954 г. Датите 19 февруари и 12 октомври са на ръба на тригон, 19 февруари и 14 август образуват опозиция, а 14 август и 12 октомври образуват секстил. Нека накрая добавим и факта, че неподписването на мирен договор с Япония по времето на Хрушчов довежда до факта, че тя все още изисква връщането на Южните Курилски острови.

Имена на географски обекти в светлината на въоръжените конфликти

Има двойки географски обекти, които са пряко свързани с настоящия военен конфликт в Украйна. Първата двойка са имената на Кримската автономна република и град Севастопол, който стана част от Русия през 2014 г. Преди това те бяха административни единици в рамките на Украйна.
Втората двойка са градовете Краматорск и Славянск, които опълчението на Донецката република беше принудено да напусне през 2014 г. Буквите „к“, „р“ и „м“ заемат едни и същи позиции – първа, втора и четвърта – в думите „Крим“ и „Краматорск“. От осемте букви в думата „Славянск“, пет се срещат в думата „Севастопол“. Първите букви на тези думи са еднакви. Да обърнем внимание на това, че името на столицата на Кримската автономна република – Симферопол – също започва със „с“. А името на град Константиновка в Донецката република, който някои смятат за част от Краматорската агломерация, започва с „к“. Тези две двойки имена са свързани със значими моменти в конфликта между Русия и Украйна.
Към тези двойки можем да добавим двойката Курск-Суджа. Защото от август 2024 г. нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област и превземането на град Суджа бележи началото на военни действия на територията на Русия (на нейната територия от 1991 г.). Думите „Курск“ и „Краматорск“ имат еднакви първи и последни три букви. А думите „Суджа“ и „Суми“ имат едни и същи първи две букви. Това наблюдение е направено в смисъл, че нападението срещу Курска област е извършено от територията на Сумска област на Украйна.
В контекста на Портсмутския договор, споменат по-горе, също се появяват буквите „к“ и „c“. Защото през 1905 г. Русия губи Южен Сахалин (Сахалин се нарича Карафуто на японски) и Русия признава Корея за част от сферата на влияние на Япония. През 1910 г. Япония анексира Корея. Договорът престава да бъде валиден след края на Втората световна война, когато Южните Курилски острови (отново „к“) стават де факто владение на СССР.

Цитирана литература:

[1]. Vladimir Petrov Kostov, Les règles de l’histoire, ISBN 978-2-7563-1204-0.
[2]. Vladimir Petrov Kostov, L’histoire et ses règles, ISBN 978-2-7563-1841-7.
[3]. Vladimir Petrov Kostov, Promenade astro-historique, ISBN-10 3838178033, ISBN-13 3838178035.
[4]. Vladimir Petrov Kostov, Histoire et influences planétaires, ISBN 978-3-8416-2240-2.
[5]. Vladimir Petrov Kostov, The Rules of History, ISBN 978-3-659-30512-2.
[6]. Vladimir Petrov Kostov, History and Its Rules, ISBN 978-3-659-54821-5.
[7]. Vladimir Petrov Kostov, Astro-Historical Promenade, ISBN 978-3-659-44222-3.
[8]. Vladimir Petrov Kostov, History and Planetary Influences, ISBN 978-3-8484-0635-7.
[9]. Владимир Петров Костов, Правила истории, ISBN 978-3-659-38505-6.
[10]. Владимир Петров Костов, История и её правила, ISBN 978-3-659-55681-4.
[11]. Владимир Петров Костов, Астро-историческая прогулка, ISBN 978-3-659-49399-7.
[12]. Владимир Петров Костов, История и планетные влияния, ISBN 978-3-659-20643-6.