В моменти като този си мисля, че всичко, в което някога съм вярвала –
просто го няма. Губя вяра в утрешния ден,
губя вяра в собствените си сили, губя вяра в Теб…
В моменти като този не се интересувам от никого и нищичко;
освен от това да се махна от тук, от всичко и всички…
В моменти като този знам, че не мога да разчитам на никого.
Че съм сама на този свят.
Не ме интересува дали ще постигна целите си, дали изобщо ще изуча,
дали ще доживея идния ден, дали изобщо някой ще скърби за мен.
В моменти като този знам, че животът ми не значи нищо
и за мен няма друго, освен болка, мизерия и страдание.
Картините от миналото ми са достатъчни, за да кажа:
вече не ме интересува нищо!
Аз нямам семейство, сигурен дом, пари и свобода,
нито родители, грижа и каквато и да е любов…
Аз просто нямам живот!
И живея със знанието за това всеки ден, всяка секунда…

Но… една вяра, останала в мен дълбоко казва,
че те има Теб; че не си само сън.
Че съществуваш, но просто още не съм те открила.
И, че един ден ще се срещнем и ще бъдем свързани един с друг,
сплотени и близки, щастливи заедно – както в сънищата ми.
Че ще си струва цялата тази борба и страдание, че има смисъл!
Вярвам, че ще те открия, че в съня ми има доза истина;
че може би всичко е с причина…

Уви… Ето, че в моменти като този болката надделява
и убива в мен всяка вяра и волята да се боря. Тя просто изчезва.
Отчаянието и безсилието от самия ми гаден живот,
от реалността, в която живея превземат всичко
и ме карат да отричам всяка вяра, всяка мечта, всяка цел.
В моменти като този се отказвам от всичко, дори от Теб…
А всъщност… нещо от вътре, чувайки това, ме пробожда силно.
И напук на всичко, ме кара още по-силно да вярвам в теб.
А сама знам, че това е глупаво.
Просто желание… Сламка, за която да се хвана.
Сама знам колко нелепо изглежда.
И искам да те пусна, да те забравя. Да не търся илюзорно спасение.
Но дори напук на волята ми, сърцето ми те търси.
Усещам присъствието ти – някъде там в неизвестността.
И цялото ми същество крещи, че съществуваш!
И питам се – дали, щом в моменти като този,
в който се отричам от всяка вяра и желание,
все още не мога да изкореня вярата в Теб,
то… наистина те има? Дали …?