12. Страстта на един (все още) жив труп

Всеки детайл си бе на мястото!
От ароматизираните свещи, до черното еротично бельо, което бе облекла под строго официалния тоалет, на когото се бе спряла за предстоящата среща. Познаваше в детайли, как мислят мъжете - то и не беше голямо предизвикателство, всъщност.
Черните чували, в които щеше да изнесе частите от тялото му после, също бяха подготвени, както и необходимите джаджи, нужни й за сглобяването на статуята.
Този път щеше да надмине и себе си!
***
Всеки детайл си бе на мястото!
Детектив Шелдън с удоволствие се огледа и прецени, че наистина се е постарал. Дори и обувките му блестяха, като очите на блондинка.
Леко се сконфузи заради сравнението, но после пак се усмихна и взе последното нужно му, преди да тръгне - чантата с превъзходното италианско вино и другата, с малкото подаръче.
Погледна се за последен път и излезе.
***
Още като видя как очите му се изцъклиха (като на жаба), доволно контрастира, че изборът и е повече от правилен. А спъването му по стъпалата, водещи към втория етаж я накара, този път, напълно искрено, да се разсмее.
А в същото време той изобщо не бе доволен от себе си. Първо, си глътна граматиката и от цялата си замислена реч, само с едно - Здравей, Сюзън - си остана, а после. Пак добре, че не счупи бутилката, че чак тогава вече излагацията му щеше да е пълна...
Виждайки обаче обстановката, в която щеше да премине прелюдията преди (не си позволи и да помисли за другото - да не направи пак някоя издънка)... десерта... от гърдите му излезе дълбока и спонтанна въздишка на възхищение.
Стаята бе съвсем леко, почти мистично, мрачна, а в центъра й имаше прекрасна маса, несъмнено, спомен от онези времена, когато всичко се е правило ръчно, а красотата на изделията са били дори и по-важни, от функциите им. Или поне това се е отнасяло за хората, от аристокрацията.
В центъра й, прелестен свещник с 3 свещи, осигуряваше цялата светлина, която им бе нужна...
***
Обучението й в кухнята също бе сред уроците, преподавани й от нещото, което й се бе паднало за баща. По-добра от готвенето бе единствено в леглото, а като скулптор, още много имаше да учи, за да достигне подобно съвършенство...
Оказа се, че италианският й избор на 5 степенно меню, отлично се връзваше и с неговия избор на вино.
***
Когато мина зад него и го целуна по косата, бледа сянка на спомен, прелетя в един далечен ъгъл на паметта му... и се изгуби във вълната от нарастваща възбуда...
Ръцете й се плъзнаха под сакото и започнаха да разкопчават ризата му. И когато го направи с всичките копчета, тя дръпна стола му назад, после мина пред него и на фона от вълшебна светлина, полюшвайки ханша си, започна да разкопчава и тези, на своя строг и деловит костюм...
Магията на този й танц се проточи в дълги, и за него, безкрайни, минути, но определено си заслужаваше.
Черните жартиери бяха, като втора кожа върху дългите й, много дългите й крака, а бодито, отново в същия цвят, като облак от дантели, контрастираше с млечната й кожа в невероятно еротичен синхрон...
Дори и не забеляза по какъв начин пусна музиката - бавна и мелодична балада, напълно в единство с танца й. И тогава тя го възседна и започна да плъзва тялото си по неговото, а дупето й се въртеше точно там, където искаше да е, но без преградата на панталона му...
Първата целувка бе с моща на торнадо и го извади от вцепенението. Ръцете му обхванаха двете секси полукълба отзад и започнаха да направляват ритъма й, докато нейните, намерили пролука между двете тела,, сваляха последните копчета, и прегради...
Когато проникна в нея, чу дългата й въздишка на върховно удоволствие, а след това тя вплете пръстите си зад неговата глава и започна да задава темпото.
Сякаш векове по-късно масата пое тежеста на нейното тяло, а той се зае с десерта си...

11.04.2025.

13. Из сънищата на един (все още) жив труп

Рееше се, като призрак над мрачната гора, потънала в мъгли със сюриалистичен кървав цвят. Знаеше, че не иска да отиде там, накъдето се носеше, но нямаше избор.
***
Детектив Шелдън сънуваше.
Сюзън изпъна голото си тяло до него, като доволна котка и се замисли, че вече бе време да се размърда...
***
... но нямаше избор...
Затвори очите на несъществуващото си тяло, но и това не помогна, защото продължаваше да вижда дърветата... които вместо от клони, имаха корони от човешки кости...
И тогава дойде неизбежното - видя й къщата, с тухли от човешки лица, и покривът, поредното такова, което извъртя очи към него, и похотливо му намигна -
***
С грацията на котка и движенията на змия тя се измъкна от огромното легло на което в момента виждаше не детектива, а онзи, който й бе вдъхнал живот преди 32 години, само за да създаде чудовище, 5 по-късно...
***
Не искаше да е тук... но нямаше избор...
Безплътното му тяло увеличи скоростта си и изведнъж замръзна, само на метри от кошмарната врата, която представляваше череп, с все още капеща кръв от оголеното месо по него...
***
Как само мразеше гнусната твар, която за пореден път се възползваше от тялото й. 5-годишното момиченце в нея, затворено дълбоко, дълбоко в същността й, се усмихна.
Време бе да си поиграе с новата си кукла...
***
Изведнъж осъзна, че не е сам.
През невидимото му тяло премина друго и видът му, го накара да изпищи безгласно.
А в същото време живият скелет отвори вратата...
***
Сюзън се отърси за момент от съзерцанието си без дори да усети, че за части от секундата не точно нейните очи гледаха голия мъж в огромното легло.
Време бе да се заеме с новата си статуя!
***
Усещаше, че отново се движи и вече бе пред прашния прозорец, който, чак сега видя, бе от човешка кожа, изпъната толкова много, че можеше да се вижда през нея.
Точно в същия момент живият скелет бе зад един друг такъв, седнал на стол подобен на трон, но от човешки кости, и се навеждаше над него.
Миг по късно устните, без устни, докоснаха черепа в ужасяваща пародия на целувка, пълна с любов, а скелетните ръце сложиха в другите такива нещо плоско, гъвкаво... и кърваво...
***
С три плавни и безшумни стъпки Сюзън стигна до шкафчето, което й трябваше. В най-горното му чекмедже бе нещото, подготвено от нея точно за този момент...
***
Не искаше да вижда повече... но щеше, защото ситуацията бе извън неговия контрол...
Когато живият скелет се отдръпна, този, отпред, също изведнъж оживя и обърна черепа си към него. Той беше с лицето на Бил (Кукото) Джордж...
Ръцете му почнаха да се вдигат, а в тях държеше нещо, което той отново не искаше да вижда, но пак нямаше избор.
От нещото, като капки вода, се стичаше някаква тъмна течност, която, знаеше го, не беше в никакъв случай такава...
***
Използването на упойка бе сред другите новости в репертоара й. А после, в Специалната стая на нейния баща, дълбоко в мазето, детектив Шелдън (вече напълно буден и чувстващ) щеше да изживее и нови усещания, за негово съжаление, далеч от еротиката на скоро приключелите...
***
Лицето в ръцете му беше безкрайно познато, все пак всяка сутрин, когато се бръснеше, го виждаше...
Тогава и черепът на другия скелет започна да се обръща - а точно него, почувства го, най-малко искаше да види тук...
***
Малкото момиченце вече нямаше търпение да си поиграе с новата играчка.
Жената, в която живееше то, направи първата крачка по обратния път.
***
Нямаше избор!
Знаеше чие ще е още преди да срещне погледа на познатите му, и така любими, зелени очи.
***
Сюзън се усмихваше.

11.04.2025.
___
Следва продължение.
_____