За твоята градинка си мечтая -
Каква ли е? Представям си... разкош...
С ухание на пролетна омая
и лунна светлина във полунощ,
с концерта на щурците полудели
от вдъхновение, тъй както тука аз,
и капките роса в едно се слели
телата си във романтичен час,
във който изгревът по мъжки, я целува,
и бавно, бавно, капките изпива,
и по цветята й със дъх пътува,
а тя лехите си от страст извива,
и чака слънцето да я огрее
на него цяла да се отдаде,
и всеки негов лъч, поет от нея,
със трепета на пеперудени криле,
да я накара да цъфти, цъфти, цъфти,
и изворна вода я напоява,
с която жаждата му тя ще утоли,
докато пламенно му се отдава...

Градинката със слънцето се люби
и Слънце ставам в своята фантазия,
в която всичко друго ми се губи,
освен магията със аромата на акация,
на медовина стичаща се от недрата
на поемащата ме зеленина,
родена вътре, във сърцата на цветята,
и къпеща ме в свойта чистота...
А после ставам вятър и се галя
дори в най-мъничките ти листа,
дъхът ми всяко кътче обикаля
и ти шептя най-нежните слова
докосвайки тревистите ти струни,
който се извиват и ме викат,
които нямат нужда и от думи
в копнежа си, в това... което искат...

Градина си и знам, какво желаеш -
Каква е тази твоя луда нужда!
Така докрай и мен ще опознаеш,
щом ме изпиеш... няма да изпитваш жажда!...
И ето, че отново съм преобразен
и цял отдавам ти се, вече като дъжд,
така докрая ти ще имаш мен,
тъй както и жената... има мъж...

06.05.2025.