Моята майка Олга ме е родила, едва навършила 17 години и са ме гледали само двамата с баща ми. Двете ми баби, баба Стояна и баба Гена са живеели в село Чернивръх, наблизо е до нашето село. Баща ми Милан е бил дърводелец и ми е направил една красива дървена люлка, в която съм спяла. Горе на люлката имаше дупка и в нея, майка ми е слагала един голям гредарски пирон, за да не се клати люлката. Но един път майка ми е забравила да сложи пирона и е излязла навън, нещо да работи. И когато е влязла, да ме види, дали спя, мен ме е нямало в люлката. Тя се уплашила, но видяла, че не е сложила пирона, повдигнала завивката на леглото, а аз така увита в пелените съм си сладко спяла под леглото, даже не съм и плакала... Това ми го е разказвала майка ми. Моята майка беше много добра и И вървеше във всяка работа. Зет ми на сестра ми мъжът И казваше за майка ми: - Тъщата плевел да насади, домати ще се родят. Имахме много и различни сортове домати, големи червени и розови, домат- сърце, домат-чушка, консерва "Рома"... И пиперът ни беше супер, чушките бяха от върха на стръка до долу почти до земята. Имахме селски чушки и люти, румънски, шипка, рибки. сиврия, прътени-бяха много люти...В къщи гледахме и краставици-корнишони на акорд. Беряхме ги всяка сутрин, да са малки и ги предавахме. Имахме и лозе с бланка, а пред къщата имахме асма с мискет. А там между редовете лозе имахме много хубави ягоди... Имахме кокошки, патици, овце, свиня майка, гледахме и прасета за угояване. Аз и децата ми Таня и Ани/Ангел/ живеехме при майка ми до 1984 година. И същата година в септември месец дойдохме в Монтана града. Бяхме на квартира дълги години, като 5 години живяхме през две къщи до сестра ми Лидия. Но случките, които ще ви разкажа сега се случиха, когато живеехме на село при майка ми. Синът ми Ани ходеше с другите момчета от махалата на реката и по цял ден бяха на реката и ловяха риба или раци. Един път хванал една риба и я сложил в буркан от компот и сипал вода и я оставил на хладилника. Майка ми видяла буркана и помислила, че е компот и вдигнала буркана и започнала да пие от водата. А рибата се размърдала в буркана и за малко щяла да я глътне с водата и се смяхме много на нейното приключение. А един път ходехме с майка ми в бостана с количката и както си вървяхме и я теглехме, все едно някой ме спъна и полетях, но не паднах, защото количката ме крепеше. А като се прибрахме, гледаме с майка ми, един голям 3-литров буркан с вода на перваза на прозореца и в него се навила една водна змия, а главата И във въздуха. Много се уплашихме и накарахме Ани да я пусне в реката. Понеже Ани много боледуваше, още от бебе и ги водех двамата на почивки, на планина и на море. Водила съм ги на Вършец, на Панагюрски колони, на Трявна, на Бяла, на Варна. Как съм ги водела сама с две малки деца и багаж, като се сетя сега се чудя сама на себе си как съм успявала, беше ужасно трудно... Когато бяхме на Варна ни свърши плажното мляко и си купихме още едно, но то ни остана и си го донесохме в къщи и го сложихме в банята. Един ден, аз и децата бяхме в двора и работехме нещо, а майка влязла в банята, да се изкъпе. И идва с мократа коса, цялата побеляла и ме пита: - Миле, /така ми викаше на галено/ какъв е тоя шампоан, не ще да се измие... И се смяхме всички много, като И казахме, че си е намазала косата с плажно мляко. Майка ми беше супер плетачка, плетеше такива хубави плетки, мъжки пуловери от флаер, бебешки полички и елеченца на една игла и какви ли не дрехи, там към "Дойчо Димитров" в Берковица. И на мен ми изплете едно хубаво костюмче на една игла от брилянте... Сега ще ви напиша какъв интересен комплимент получих за костюмчето от един мъж в завода ни:- Идвам на работа и го срещам и той ми казва:- "Харесва ми много костюмчето и съдържанието в него." Когато си идвах на село, майка ми слагаше от всички продукти и буркани с месо в куфарите, с които ходехме на почивка. И големи чанти и всичко нареждахме в количката и с нея отивахме на спирката, близо е, но багажа тежеше. Там разтоварвахме багажа и майка ми започваше да ми казва: - Това струва толкова пари, това толкова... и накрая се засмиваше и казваше: - А сега плащай. Освен с продуктите, тя и с пари ни помагаше, защото да си в града с една заплата, на квартира с две деца е трудно и едва оцелявахме. Когато си ходеха само децата, тя ми изпращаше, освен продуктите и някои вкуснотии. А ако някой човек И дадеше нещо, тя няма да го изяде, а го пращаше по децата за мен и им казваше: - Носете го на моето сладокусно дете...