Когато завърших гимназията "Найден Геров" в град Лом, отидох на гости на братовчедка ми кака Фидана и мъжът И бати Гошо в град Пловдив. Те бяха трима братя, най-големият имаше три деца, другият имаше едно дете, а бати Гошо нямаше деца. Когато почина баща ми те поискаха да ме осиновят, но майка не ме даде... Той беше бригадир по озеленяването в града и ми намери работа в Разсадника "Ландос" на края на града. Там бяхме една бригада все млади момичета, най-много бяхме от моя набор и си викахме Наборе. Имаше една млада жена около 30 години, тя имаше две деца Иванчо и Марийка. Мъжът И беше борец и ходеше на състезания по държавите. Имаше и няколко жени около 50 години и двама мъже около 60. Единия от мъжете все не можеше да ми запомни името и ми викаше Корнелия, Офелия, вместо Емилия. Ние си правехме Рождените дни, черпехме с шоколадови бонбони и бутилка Ром, събирахме пари и купувахме подарък. А Пепа имаше акордеон и ни свиреше и пееше... Ние работехме с желание, копаехме розите и ги облагородявахме и едни дървета- шестил, май се казваха. Там имаше много лешници и често си хапвахме и всякакви ябълки, а един сорт ябълки за пръв път видях там. Дървото е червено цялото стъбло, листата са червени, цвета, а после и ябълките, които бяха малки, големината им беше като на банковите сливи, може малко по-големи. Отвън бяха червени и отвътре ябълките бяха червени. А есента изкопахме един трап, сложихме слама и го напълнихме с ябълки "Айвания"- те са по-издръжливи. В неделя ходехме на пикник на реката Бати Гошо, кака Фидана, Мичето- на брат му и аз...И там се къпехме, преминавахме реката и отивахме да си купим нещо сладичко. Палехме огън и си печехме салам и си хапвахме сладичко. А току под нас на пикник дойдоха момчетата от махалата ни, те се казваха Панко, Наско и Васко и си казваха ПаНаВа. Ние ги викахме да дойдат при нас, но те се срамуваха. Когато си тръгнахме, те още се къпеха в реката. И бати Гошо му хрумна идеята да им вземем дрехите с един прът, бяха ги метнали високо на храстите, тогава даваха филма за Робин Худ и бати Гошо каза, че той е Робин Худ, а ние с Мичето сме помощниците му и ги сложихме в един плик и се прибрахме... А те си дошли по бански от реката. Вечер като се нахранехме, те си пийваха винце и си говореха, а аз задрямвах на масата. И бати Гошо ме кръсти: - Емо Дремо и много си харесвах този прякор. Но декември месец майка ми писа да си дойда на село при нея и се прибрах. Тогава започнах работа в канцеларията на АПК като касиер-отчетник. Започнах работа като Отчетник на Полевъдна бригада и 4-тонните коли. Ходехме редовно в бригадата, вземахме дневните отчети, изчислявахме ги и ги разнасяхме на ведомостите за пари и на ведомостите за Актив. Едно време не са им давали пари, а различни продукти: - картофи, боб, лук, олио... И един от колегиите видял, че са му написали лук. Той спорил с тях и казал, че не е вземал лук, те намерили документа и го прочели и там пишело, че е взел праз лук. И тогава той казал: - Ако е праз-да! Тези думи често ги казвахме и се смеехме. Една жена отишла на справка и те четат какво е написано и счетоводителката казва: - Салдо на ново, а жената рекла: - Сандо си е дом и спи... Като смятахме и пишехме следобед ни се доспиваше и задрямвахме на бюрата си, а колежката Розка казваше: - Еее, какво ли правят сега нашите, завили се с шарената черга и спяят ли, спят... Аз бях най-младата и когато дойдеше Главният ни Счетоводител Аспарух Никифоров ми казваше: - Ей, кашик,. ето ти пари, иди да ми вземеш цигари "Слънце". И аз го попитах какво е това кашик, а той ми каза, че е войник-новобранец...Аз имах в бюрото си освен папки с документи, в чекмеджето си държах конци, игла, ножички кибрит и все такива дреболии. И чичи Георги- параджията, като си свършваше кибрита, идваше да му дам клечки, да си пали цигарите. И тогава реших и взех да купувам по една пачка с кибрит и му давах кутия с кибрит, като идваше, а той ми казваше: - Моите благодарности, нямат крайности. Един ден звънна телефона в стаята ни, търсеха ме. До сградата ни имаше градинка с рози, а след пътя имаше една голяма градина с дървета, зелена трева и много рози...Обаждаше се колегата ни Косто от другата стая и ми казва: - Емилия, погледни през прозореца, там брат ти пасе трева и се смее... А там в градинката едно магаре пасе трева... И се смяхме много. Колежката ми Тотка джуджето. Баща И е бил дребен, а тя не е, тя беше висока и едра жена и много смехории ни е казвала. В Якимово 1 и 2 имаше по един голям мост, а в моето село Якимово 3 имаше два моста, реката правеше завой... В Якимово 1 имаше и едно малко дървено мостле и се отиваше до Ремонтната работилница, Автопарка, Краварника, Телчарника, Бензиностанцията и Шопрона, където се сушеше житото. И по този мост вървяла една жена Дафина, а срещу нея се задал Георги и тя си рекла, сега ще му кажа Добър ден чичо Георги. Но като го срещнала, видяла, че има дупка на панталона и казала: - Дупка, чичо Георги, а той И отговорил: - Дупка, Дафино, като няма кой да я закърпи. На Тотка в бригадата имало един мъж Ангел от Мадан, бил зет на къща, женен за Дафина. И тя го тормозела, даже го биела и щипала... И един ден, бригадата била там в клуба, а Тотка отишла за отчетите и той взел да И се оплаква. и И казал: - Тотке, така ме е била и щипала и съм целия насинен, сакаш ли да видиш и взел да си сваля панталона, а тя му казала, че не иска да види. Тотка ни прочете какво И е написал един звеновод: - Из воз лес кор на оф. И тя го пита какво е написал, а той И отговорил: -Извозване леси и корита на овцефермата. Аз освен бригадата си изчислявах и на гъбарника - отглеждаха гъби-печурки. Чичи Витан е учил малко и прескачаше буквите. Пишеше : - Втн Тдрв Кнв това беше неговото име Витан Тодоров Конев гбрнк е гъбарника и така аз му разгадавах какво е написал. А Доротей на лозарската бригада ми пишеше:- Копане лозе умрела с матка. Копане лозе "Омбрела" с мотика. и още такива смехории...Тези мили спомени и още много има, ме карат да се смея и да ги изживявам отново с радост и умиление...