"За честа на народа
истината на Боьова, за смъртта,
ще отнеса в гроба."
Тъй Обретенова рече
и бог да го прости,
"отплава" на далече.

"Аз съм български войвода,
момци ми са тез..."
Тръгна той, горд, неустрашим...
към своята голгота.


И беше сеч,
и битка неравна,
без помощ,
без залък хляб,
без глътка вода,
в боя жесток за свобода.

Георги, Перо, Димитрото, Никола,
мълчат, дума не обелват...
кой затри "СОКОЛА".
Дали в челото, в сърцето
или пък и двете...
Жив е той, жив е...