Не разбрах душата ти, поете,
И това сърце неуморимо,
Кой те прати от рождение да светиш
И да славиш българското име?

С този ярък несломим характер,
След България да сложиш всичко,
Ботев си е единица мярка
За любов, за свобода, за личност.

Надалеч да гледаш в бъднината
Там, където ние днес живеем,
Век напред си виждал в необята,
Че ще бъдем и ще оцелеем.

Само не прозря, че даже утре
Няма да те стигнем и задминем.
Че героят нивга не умира
Знаем, но кога ли ще го видим?!


2 юни 2025г., София
Росица Копукова