Бенгалски пламъчета мигат
и тъмнината се пропуква тихо.
Светулковите светлинки не викат,
съкровището им блести нескрито.

Смалявам се докосната от прилив,
дошъл след кратка среща с любовта.
Дарява помощ с нечовешки сили,
когато тя сама нуждае се от помощта.

Смалявам се от прималелият в умора,
готов да скочи във решаващ час.
За ближния безсилието си преборва
за немия, превръща се във глас.

Смалявам се пред истинската обич,
пробила корени в мекото сърце.
Без думи тя не спира да говори,
да пише към душите писъмце.