⸻



Възелът в мен се развръзва по-лека,
отпуска се в тиха, наболяла тъга…
В тъмната нощ, по звездна пътека
тръгвам към себе си с боси крака.

Тичам по калните пътища земни,
викам за помощ, плача от страх.
Търся спасение, търся го в себе си —
много далече от мене живях…

Нямам компас за вярна посока,
лутам се, търся верният път.
Знам, че пътувам навътре… дълбоко —
а там ме очаква на сърцето Домът.

Семето вътре бавно покарва,
търси стъблото лъч светлина.
Усещам магията. Усещам и дарбата,
която ми Бог с любов завеща.

Да бъда спасение за душите на други,
да бъда за тях светлина и компас —
от моето страдание поуките
да бъдат любов и благословия за вас!