Вглъбена често във детайла,
пропускам по-голямата картина.
Гриженето мисълта замайва,
неценното най-ценното ми взима.
Отнема важното тревогата крещяща
и разболява вътрешно душата.
Изправям се пред нужда належаща
и гръб обръщам на лъжата.
Сама не мога нито крачка,
в борбата ежедневна да се боря
Характерът на мрака е да смачка
и най-невзрачния и крехък порив.
В пръстта безгласно коленича,
очи протягам, гледам на небето.
Усещам на потоци как се стича
Бащината обич към детето.