Не мога да пренаредя живота,
за всичко важно само Бог решава,
родих се в хубав век и още бродя
в една спокойна приказна държава.

Приемам всяка радост от късмета
и не злобея против върховете,
че не един държавник се измете
на много още парят им нозете.

Войни да няма, бури, земетръси,
защото тука се намира всичко,
разбираш смисъла в години късни
и колко малко всъщност бил си личност.

Във разума да търсим пак опора,
без него щастието е миражно.
В България намерих свестни хора,
добро разпръсквах и обичах страстно.

Не мога никога да се оплача,
че, въпреки борбите социални,
пак озари ме светлината в здрача
и, вярвам, само тя ще ми остане!

Да имам здраве. Всеки получава
това, което по съдба се дава.
Аз моля Бога, ако заслужавам,
стоте да мина в нашата държава.

Да пиша истини и да го славя,
защото в трудни мигове житейски
на него се опирах и оправях
във дните си проблемите юдейски.

И, без да мога нищо да забравя,
животът го живея добролюбно.
Но знам защо дошла съм да оставя
по нещо малко, топло, нещо чудно!

23 юни 2025г., София
Росица КОПУКОВА