От столетия във времена исторически,
прочути били майсторите бусински.
Глината знеполска,
най-угодна била,
за направата грънчарска..
С търпение майсторите
въртели колото.
С жар и любов, глината омесвали,
съдове чудни извайвали,
с финес ги изрисували,
приказна красота създавали.

Майстор Велико, преди много лета,
запленен от Жара, своята изгора,
"дяволската стовна" сътворил,
чудо невиждано измайсторил.

И днес майстори, бусински има,
в музея, сбирка богата.
И празници народни устройват,
и девойки в носии народни,
кръшни танци играят.

За спомен чашки керамични,
си взехме, изящни,
та кога кажем „На здраве”,
за тоз ден приказен да спомним.
И бърдуче чудато,
птиче пеещо водно,
радост за децата.
Кога свирката надуят,
сякаш омайно, птички чуруликат.