В прохладата невидимо навлизам,
под юнски свод на дъхави липи.
Гласът Ти чувам толкова отблизо
от Него бликат бистрите води.

В прохладата невидимо навлизам
от думите Ти лъха свежа хлад.
Товарът от сърцето тихо слиза,
отстъпва място на събуден глад.

Под юнски свод на дъхави липи,
Животът в мен живот извика
и мъртвите частици съживи,
в пустинни пясъци вода заблика.