СВЕТОФАР НА ЛЮБОВТА

Нарисувай ми светофар – но не уличен знак,
а душевен компас в душата на време,
дето спира в очите на залеза мрак
и превръща стиха ми в трепетно бреме.

Да ме води, когато умът ми се рони,
да ми свети със багри – не с суха тъга:
в червеното – ритъм в пролетни клони,
в жълтото – жерав сред пух-синева.

А зеленото – обич в сърцето да пее,
кокиче да звънне със глас на дете,
да не спре и когато косата светлее –

да ме учи да светя, макар без небе.
И когато те мисля, в мига ще прозра:
светофарът си ти – моя жива зора...