Какво ще остане след нас и доколко ще търсят
светлината на нашите мисли децата след нас,
и дано от злодеи, воюващи те се отърсят,
светът е за всички. Дано им дадем този шанс.

Красота, красота, а отново не сме съвършени
и изкуството омразата не победи,
уж напред се върви, а все някак стоят замразени
всички светли надежди и всички нормални души.

Нямат цвят, нито раса, единствено само излъчват
човешка духовност и стига за новия свят.
Що народ се изби за нищо и пак се не случи
мъдростта да помогне на всеки да стане богат.

Що трагедии, Боже, при това до една безполезни
и горяха илюзии, хора, градове и земи.
За какво да напиша , се питам, по-радостни песни,
когато се мъчи светът и как Бог ще прости?!


30 юни 2025г., София
Росица КОПУКОВА