Гласът ти, песен, носеща очкване
Усещането в мене тихо се сгъстява
Копнеж ли си или си мое сбъдване
Не знам, но някак ме спасяваш…..

Не съм потънала в дълбочината на очите ти, а вече чувствам някаква утеха,
Не знам, но бъркам тишината
С топлото усещане за дреха….

Изпратих ли писмо да теб в съня
Или пък Ангелите ми от Рая
Те пращат тук, в моята душа,
за да усетя колко съм прекрасна…

От този зов опомних се едва сега
И всичко беше вече разцъфтяло…
Погледнах в теб, видях една жена,
Която гордо крачеше до тебе в бяло!